За Анета Вайдлер приятните неделни разходки отдавна са престанали да съществуват, тъй като по всяко време на улицата може да се появи куче или котка и да им сложи край. "Щом само някъде видя животно, незабавно трябва да обърна назад или да се скрия в някой дом. Не мога да мина покрай някое куче, дори ако е вързано с повод."
Анета се страхува от кучета. Нейният страх се е превърнал във фобия. "В действителност аз нямам никакво основание за този страх. Никога не ме е хапало куче. Само като си представя как животното впива зъби в кожата ми, усещам силно сърцебиене и ме избива пот." Анета знае, че се държи неправилно. "Понякога аз побягвам и това още повече привлича кучетата." Откъде има този страх, Анета може само да гадае. Тя си спомня, че от такъв страх са страдали нейната баба и майка й. И у своята дъщеря тя огорчено наблюдава същото и отбелязва: "Колкото повече се страхувам аз, толкова повече я е страх и нея."
Очевидно в случая родителите се явяват пример за развитие на прекомерни страхове. Психолозите наричат това "обучение по модел". Конкретен нещастен случай, например ухапване от куче, води до съответно отношение към четириногите, но рядко се стига до фобии. Разликата между страха и фобията се състои в това, че фобията предизвиква физически изменения в тялото на човека - сърцебиене, прилив на кръв и т.н. - и влияе на неговия ежедневен живот. Неговите мисли се въртят само около това в следващия момент случайно да не срещне някоя котка или куче и как да избегне такава среща. Той повече не посещава своите приятели, защото те имат куче или папагал, не излиза на улицата, страхувайки се от нежелана среща.
Страхът е естествена реакция на човека, която го предпазва от опасностите. Фобията е преувеличен страх пред безобидни неща. Тя е болест и подлежи на лечение.
Най-разпространени са страховете от открити пространства, тесни помещения, височина и тъмнина. При панически страх от животни на първо място стои страхът от гризачи, паяци и бръмбари. Мнозина също не понасят змиите. И все пак страхът от кучета, котки, морски свинчета и други домашни животни също не е рядко явление. Между 5 и 10% от възрастните хора страдат от такава фобия.
Най-разпространеният метод за лечение представлява специалната терапия на поведението, която се прилага успешно в редица психотерапевтични центрове в Германия. В началото болният се учи съзнателно да се отпуска. След това постепенно започва да се конфронтира с предмета на фобията. Например страхуващият се от кучета се конфронтира под ръководството на лекар с куче. Заедно със специалист се изучава поведението на животното. Защо кучето преследва бягащия човек? Защо му ближе ръката? Какво означава, когато кучето легне по гръб пред човека? По този начин се предизвиква интерес и разбиране. Следващият етап е гледането на филми за кучета и техни снимки. Накрая се пристъпва към непосредствена среща. Кучето на повод заедно с неговия стопанин първо застават зад стъкло. След известно време стъклото се маха, а после и кучето се отвързва. Важно е болният напълно да се отпусне и да контролира ситуацията: той определя какво ще се случи, а не кучето. След 10-12 сеанса човекът вече е способен да погали животното.
В 80% от случаите болният има шанс да се излекува по този метод, при това терапията помага на децата веднага. С възрастните нещата са по-сложни, тъй като е по-трудно да се изясни причината за страха. "Нерядко те "печелят" от своята болест, макар че това звучи абсурдно. Те получават повишено внимание от околните, стават "по-важни". Та нали този, който се страхува от паяци, не трябва да ходи в мазето за вино" - обяснява психологът доктор Фред Христман от Щутгартския център за терапия към дружеството "Герхард Алберт".
Дори ако принципът за постепенния контакт е съвсем елементарен, не бива да се занимавате със самолечение, тъй като паническият страх от кучета, котки, хамстери или канарчета може да бъде израз на голям душевен проблем, който е способен да определи само специалист.
