Брой: 25, 20 юни 2024 - БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО

Фитотерапията е научно обосновано лечение с лечебни растения или части от тях, прилагани в свежа или изсушена форма, с получени от тях сокове, сиропи, извлеци и други.
Като оценяваме положително значението, което може да има народната (традиционната) медицина като ориентир в усилията за разкриване на присъщи на растенията лечебни свойства, същевременно не трябва да смятаме, че народната медицина е единственият и дори основният ориентир в тази област.
За забележителният напредък при получаването на лечебните средства от растителен произход особено много допринасят големите успехи на химията и фармакологията на лечебните растения, както и създаването на все по-съвършени методи за контрол и анализ, обективизиращи лечебната активност на билките.
Изхождайки от тези съображения, на преден план изпъква необходимостта от познаване на показанията и ограниченията на фитотерапията. Нужно е да се знаят основните характеристики, с които се отличават билковите лечебни средства, а именно: главно перорално въвеждане и външно въздействие, бавно изявен ефект, меко действие (но има опасни изключения), късни лечебни резултати.
В резултат на съществуващия дългогодишен опит у нас се използват за лечение следните по-важни билки:
• Заболявания на сърдечно-съдовата система: Вълнест и Червен напръстник (Дигиталис ланата и Дигиталис пурпуреа), Казанлъшка роза, здравец, момина сълза, глог, змийско мляко, бял имел, горичцвет и други.
• При заболявания на дихателните органи: мащерка, сапуниче, иглика, ружа, хвойна, лайкучка, блян и други.
• При стомашно-чревни заболявания: лайка, розово масло, равнец, кантарион, чер оман, сладник и други.
• При бъбречни заболявания: хвойна, магданоз, бяла бреза, вишневи дръжки, царевична коса, мечо грозде, червена и черна боровинка и други.