В състоянието на стрес в кръвния ток нахлуват редица хормони, най-важни от които са адреналин и кортизол, секретирани от надбъбречните жлези. Адреналинът предизвиква учестено дишане, сърцебиене, повишение на кръвното налягане и подобряване на кръвоснабдяването на мозъка, мускулите и белите дробове, а кортизолът активира разпадането на резервния полизахарид гликоген в черния дроб и освобождаването на глюкоза, която е основен източник на енергия в човешкия организъм. В резултат човешкото тяло е приведено в състояние на готовност за стълкновение или... бягство. Според американския професор Брюс Макивен от Рокфелеровия университет в САЩ стресовите хормони не се изтощават, както се считаше до неотдавна, а се акумулират в организма, увреждайки бавно, методично и необратимо неговите органи и системи.  

Хилядолетният опит на нашите предци, придобит в постоянния им контакт с природата, им помогнал да открият множество

средства, които способстват за възстановяване на хомеостазата,

предотвратявайки негативните въздействия на стреса върху организма. В наши дни тези средства са известни под наименованието адаптогени. Това наименование представлява съчетание между латинските думи adapto – приспособявам, и geneo – пораждам.

Един от чудодейните адаптогени е билката ашваганда, която е една от най-ценните в аюверда – алтернативна медицина, представляваща сбор от принципи за здравословен живот и грижи както за тялото, така и за психиката и духа, чиито корени са в древна Индия. Ашваганда се споменава в индийски текст, датиращ преди повече от 1000 години, в който се описват адаптогенните й свойства. Счита се, че използването на билката е толкова старо, колкото и самата аюверда, т.е. около 5000 години.

На санскритски (древния индийски език) ашваганда означава

 „мирис на кон“ и това название съвсем не е случайно

То се асоциира със съживяващите и укрепващите жизнените сили и духа въздействия на това удивително растение. Апропо, мирисът на коренищата на растението напълно оправдава това древно название. Втората част от латинското наименование на билката – Withania somnifera, се свързва със способността й да насърчава съня (на латински somnifera означава сънотворно).

Ашваганда е малък храст, принадлежащ към семейство Картофови (Solanaceae), който достига до 80 см височина. Има големи, овални листа, които са покрити със ситни косъмчета. Цъфти с бледожълти цветове, от които в края на лятото се образуват червено-оранжеви плодове, скрити в „потир“ – жълтеникава ципеста обвивка, т.нар. „китайски фенер“. Корените са грудковидни, с дължина 20-30 см. Те са най-богатата на био­логично активни вещества част на растението. Берат се след първата година на засаждането. След изсушаването им най-често се стриват на прах. Растението се развива добре на песъчливи почви и в субтропичен климат. Среща се в Индия, Близкия Изток и Североизточна Африка. Известно е още с названия като аювердичен (индийски) жен-шен, зимна вишня и др.

Активното изучаване на състава на ашваганда започва през 80-те години на миналия век

във връзка с набиращата скорост тенденция в медицината и фармацията за търсене на природни лечебни средства, обилна информация за които достига до нас от дълбините на вековете. Към настоящия момент в коренищата на растението са установени около 100 биологично активни съставки – въглехидрати, флавоноиди, танини, гликозиди, алкалоиди, тритерпенови лактони, желязо, калий и др. В тях се съдържат редица специфични съставки, определящи техните характерни свойства – ашвагандин, виталоид, витанин, витаферин А, сомниферин, сомнин и т.н. 

Благодарение на невероятния брой био­логично активни вещества корените на ашваганда оказват изключително широк кръг физиологични въздействия – адаптогенно, седативно, пикочогонно, температуропонижаващо, обезболяващо и пр. Те оказват положително въздействие върху функциите на централната нервна, ендокринната и имунната система, противодействат на възпалителните и онкологичните процеси, способстват за повишение на нивото на хемоглобина, еритроцитите и меланина, повишават чувствителността на клетките на мускулите към инсулина, забавят стареенето на клетките на тялото и т.н.

Съществуват доказателства, че ашваганда притежава още едно забележително свойство – съдейства за понижение на телесната маса. Известно е, че едни от съществените причини за повишаване на телесната маса са стресът и повишеното ниво на кортизол – хормона на стреса, което той провокира. Счита се, че кортизолът играе немаловажна роля за нарастването на апетита, т.е. за приемане на повече от нужната на тялото храна, което води до наднормена телесна маса. Ашваганда способства за понижение на нивото на стрес и свеждане до минимум на въздействието на кортизола.

Билката съдейства за понижение на нивото на кръвна захар чрез упражняване на въздействие върху секрецията на инсулин от панкреаса и способността на клетките да преработват глюкозата. Множество наблюдения доказват и положителното й въздействие върху когнитивните функции – памет, внимание, въображение, логическо мислене, планиране, реч и др. Ашваганда оказва благоприятно въздействие върху дейността на нервната система, стимулирайки растежа и възстановяването на нервните клетки и реконструкцията на синапсите, чрез които те комуникират една с друга. Съдържащия се в билката стероиден лактон витаферин А действа болкоуспокояващо при артрит и ревматоиден артрит. Ашваганда способства за подобряване на плодовитостта на мъжете, повишавайки нивата на тестостерон. Тя е полезна и за сексуалното здраве на жените – съдейства за повишаване на възбудимостта им, както и на удоволствието от половото общуване. Има добра новина и за спортистите – ашваганда съдейства за повишение на мускулната маса, силата и издръжливостта.

Счита се, че корените на ашваганда не представляват опасност при препоръчваните дози – до 2000 мг на ден. Съществуват изследвания, доказващи, че ежедневната консумация на 600 мг ашваганда оказва положителен ефект върху издръжливостта в дългосрочен план.

Листата на ашваганда също съдържат

множество биоактивни витанолиди, свободни аминокиселини (аспарагинова, глутаминова, глицин, тирозин, аланин, пролин, триптофан и цистин), алкалоиди, гликозиди, витаферин А, хлорогенова киселина и др. В плодовете са открити флавоноиди, танини, свободни аминокиселини и др.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ