Според изследователите трябва да има по-голямо осъзнаване, че тези видове психични и неврологични симптоми могат да действат като ранно предупреждение за наближаващо обостряне, при което болестта се влошава за известен период.
Те анкетирали 676 души с лупус и 400 клиницисти, и провели детайлни интервюта с 69 души със системни автоимунни ревматични заболявания (включително лупус) и 50 клиницисти. Лупус е автоимунна възпалителна болест, която засяга много органи, в това число и мозъка.
Анкетата включвала въпроси и за времето на проявяване на 29 неврологични и психични симптома (като депресия, халюцинации и загуба на равновесие). При интервютата пациентите били попитани също и дали могат да посочат реда, в който симптомите обикновено са се проявявали, когато болестта им се е обостряла.
Един от по-честите симптоми било нарушението на сънуването, докладвано от трима от петима пациенти, една трета от които посочвали, че този симптом е възникнал повече от година преди появата на лупуса.
Малко под един от четирима пациенти съобщавали за халюцинации, макар че при 85% от тях симптомът се появил едва около началото на заболяването или по-късно. Когато изследователите интервюирали пациентите обаче, те открили, че трима от петима пациенти с лупус и един от трима с други ревматологични състояния докладвали за нарастващо разстройване на сънуването – обикновено ярки и стресиращи кошмари – непосредствено преди халюцинациите. Кошмарите често били свързани с това, как човекът бива нападнат, хванат в капан, премазан или пада.
Интервюиращите открили, че използването на термина „дневни кошмари“ за назоваване на халюцинациите често водело до момент на просветление за пациентите и според тях това била по-малко плашеща и заклеймяваща дума.
Хората, които получавали халюцинации, не се чувствали удобно да споделят преживяванията си, и много от специалистите посочили, че никога не са смятали кошмарите и халюцинациите за свързани с обостряне на заболявания. Повечето казали, че ще говорят за кошмарите и халюцинациите с пациентите си в бъдеще, като се съгласили, че разпознаването на тези симптоми може да предложи „система за ранно предупреждение“, която би им позволила да подобрят грижите и дори да намалят времето, прекарано в болница, като избегнат обострянията на по-ранен етап.
Старшият автор на изследването, професор Давид Да Круз от Кралския колеж в Лондон, казва: „От много години обсъждам кошмарите с пациентите си с лупус и смятам, че имат връзка с болестната им активност. Изследването дава доказателства за това и ние силно насърчаваме повече лекари да питат за кошмари и други невропсихиатрични симптоми – смятани за необичайни, но всъщност много чести при системния автоимунитет, – за да може това да ни помогне да улавяме обострянията на болестите по-рано“.

...

Превод от английски
Катя МАНОЛОВА