Противовъзпалителният ефект на бромелаина е отчасти резултат от факта, че той намалява нивото на синтеза на фибрин, участващ в образуването на кръвни съсиреци, и също така стимулира превръщането на плазминогена в плазмин, което води до повишено разграждане на фибрин. В допълнение, бромелаин in vivo индуцира значително намаляване на концентрациите на простагландин Е2.

Бромелаинът също така намалява способността на клетките да се прикрепят към клетъчните мембрани. В клетъчната култура той намалява тромбоцитната агрегация, причинена от тромбин и тромбоцитна адхезия към ендотелните клетки, покриващи кръвоносните съдове.

Благодарение на способността на бромелаина да отстранява молекули, включително рецептори, от клетъчната повърхност той променя адхезивните способности на имунните клетки, предотвратява миграцията на левкоцитите към мястото на възпалението и тяхното прилепване към кръвоносните съдове.

Различни проучвания съобщават за ефектите на бромелаина върху имунната система. Има доказателства, че той може да има двустранен ефект върху нея, стабилизирайки състоянието й.

Бромелаинът може едновременно да засили и инхибира действието на Т-лимфоцитите, да увеличи цитотоксичността на моноцитите при хора с тяхна намалена активност и да повлияе на синтеза на молекули на възпалителните медиатори.

Бромелаинът може да действа като сигнализираща молекула, способна да повлияе на метаболитни каскади, много от които са важни за оцеляване на клетките. Той стимулира клетъчните рецептори, променяйки генната активност и синтеза на биологично активни вещества. Например в изследване на увреден миокард, бромелаинът въздействал на сигналните пътища, влияещи на оцеляването на клетките на сърдечния мускул.

Бромелаинът може да повлияе на стомашно-чревния мотилитет, тъй като нормализира синтеза на определени ензими и сигнални молекули. Един аспект на неговото действие е свързан с взаимодействието му с чревните секреторни сигнални пътища и с калций-зависими сигнални каскади.

Проведени са множество клинични изпитания с различни формули, съдържащи бромелаин самостоятелно или в комбинация с други хранителни добавки (най-често трипсин и рутин), доказващи неговите полезни ефекти.

Подобряване на антибиотичното действие

Клинични проучвания са документирали способността на бромелаина да повишава нивата на определени антибиотици в кръвта и урината. Комбинираното лечение с бромелаин и антибиотици при пневмония, бронхит, кожни стафилококови инфекции, тромбофлебит, целулит, пиелонефрит, периректални и ректални абсцеси, синузит и инфекции на пикочните пътища е по-ефективно от антибиотичната терапия.

Бромелаин, трипсин и рутин са използвани като адювантна терапия в комбинация с антибиотици за лечение на сепсис при деца. В сравнение с антибиотиците и плацебо, комбинацията от бромелаин, трипсин и рутин с антибиотици води до по-ранно намаляване на температурата.

Антидиариен ефект

Способността на бромелаина да влияе на метаболизма на чревните секреторни сигнални пътища прави възможно предпазването от диария, причинена от бактериалния ентеротоксин на Escherichia coli и Vibrio cholerae. Той противодейства на повишената чревна секреция, причинена от ентеротоксина на Vibrio cholerae.

При инфекции с Е. coli, бромелаинът има антиадхезивен ефект, като временно предотвратява прикрепването на бактерии към специфичните гликопротеинови рецептори, разположени върху чревната лигавица.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Захари НИКОЛОВ