Пациенти с мозъчни травми, починали след спиране на животоподдържащите системи, са можели да се възстановят
Тежкото травматично мозъчно увреждане (TBI) е основна причина за хоспитализация и смърт в света, засягаща над 5 милиона души годишно. Предсказването на изходите след травма на мозъка може да е трудно, но от семействата се иска да вземат решения относно продължаването или прекратяването на животоподдържащото лечение до няколко дни след увреждането.
Сега ново проучване на изследователи от здравната система Mass General Brigham в САЩ анализира възможните клинични изходи за пациенти с TBI, чието животоподдържащо лечение било прекратено. Авторите открили, че някои от пациентите са можели да оцелеят и да си възвърнат известно ниво на независимост няколко месеца след увреждането. Тези открития показват, че отлагането на решенията относно преустановяването на поддържането на живота би могло да е от полза за някои хора.
От семействата често се иска да вземат решения за прекратяване на животоподдържащите мерки като командно дишане до 72 часа след настъпване на мозъчната травма. Информацията, предполагаща лоша неврологична прогноза, която се подава от лекарите, е най-честата причина близките да се съгласяват да бъдат изключени животоподдържащите системи. Засега обаче липсват медицински насоки или точни алгоритми, които да определят кои пациенти с тежко TBI има вероятност да се възстановят.
Като използвали данни, събрани в течение на 7,5 години, за 1392 пациенти с TBI в интензивни отделения в 18 травматични центъра в САЩ, изследователите създали математически модел за изчисляване на вероятността за прекратяване на животоподдържащото лечение, базиран на особености като демографски, обществено-икономически фактори и характеристики на травмата. След това те образували двойки от хора, за които животоподдържащото лечение не било преустановено (WLST-), и такива със сходни оценки от модела, за които то било прекратено (WLST+).
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
По материали от
чуждестранния печат
