• Здравейте, д-р Велева. Вярно ли е, че промените в ендометриума, характерни за менопауза, се случват на все по-млади жени?

– Естествената менопауза се дефинира като физиологично състояние на жената, при което има липса на менструация поне една година. Диагнозата се поставя ретроспективно, като се изключват патологични или физиологични причини. Настъпва средно на 51,4 години и се дължи на релативно или напълно настъпила яйчникова дисфункция, изразяваща се с намалена продукция на естрогени и завишени нива на фоликулостимулиращ хормон (FSH).

Етапът, свързващ репродуктивния период на жената и самата менопауза, се нарича перименопауза и се характеризира с различни нарушения в менструацията, неправилни маточни кръвотечения, нарушения в ендометриума, ендокринни нарушения и топли вълни.

Менопауза, настъпила преди 40 години се нарича ранна менопауза или преждевременна овариална недостатъчност. Все по-често симптоми, характерни за периода на пери- и менопаузата, се срещат при по-млади жени, в периода между 40-50 години. Фактори, предопределящи настъпването на менопауза, са: генетични – жени с фамилна анамнеза за ранна менопауза са предразположени към такава съдба; етнически – етносът и расата също имат влияние върху възрастта за настъпване на менопауза (установено е, че менопаузата настъпва по-рано при хиспаноидните етноси и по-късно при японските); тютюнопушене – възрастта за настъпване на менопауза е с около две години по-рано при пушачки в сравнение с непушачки; други – фактори като социална среда, здравен статус, диабет, прием на галактоза, работа с нощни смени, също понижават възрастта за настъпване на менопауза.   

• Какво представлява смъкването на матката? До какви последствия може да доведе то и обвързано ли е със състоянието на мускулите? Може ли прекаляването с даден спорт да причини това?

– Смъкването на матката и влагалището се нарича утеровагинален пролапс. То е състояние, при което матката и влагалищните стени стават отпуснати и излизат извън таза. Пролапсът се случва, когато мускулите и връзките на тазовото дъно не могат да поддържат тазовите органи. Симптомите, свързани с това състояние, могат да варират от усещане за подутина пред вулвата и дискомфорт до нарушения в уриниране (неволно изпускане на урина или затруднена микция) и дефекация. Рисковите фактори за това състояние са: предходно едно или повече вагинални раждания, наследствена слабост на съединителната тъкан, липса на хормони, възраст, затлъстяване, състояние след хистеректомия. Доказателства, че даден спорт може да причини пролапс, не са известни, но емпирично е доказано, че дадени физически активности, свързани със скачане и вдигане на тежко, могат да влошат това състояние, както и движения в таза, стягащи тазовото дъно, могат да подобрят симптомите.

• Винаги ли лечението е само оперативно?

– Лечението може да бъде консервативно и оперативно в зависимост от тежестта на състоянието. Консервативното лечение включва следните методи:

- упражнения на Кегел и други такива, стягащи тазовото дъно;

- хормонална терапия – естрогеновите рецептори имат изключителна роля в поддръжката на еластичността и здравината на всички органи в малкия таз. По-често утеровагинален пролапс се наблюдава у жени без хормонозаместителна терапия по време на менопауза;

- лазерна терапия, насочена основно за подобряване атрофията на тъканите, характерна за периода на менопауза при липса на хормонозаместителната терапия (ХЗТ);

- стол, генериращ магнитни импулси, стягащи мускулите на тазовото дъно;

- вагинални песари под формата на рингове, които чисто механично поддържат матката, те са временно решение на проблема и изискват постоянна хигиена.

Има множество оперативни методи спрямо тежестта и вида на пролапса и клиниката, всички имащи своите рискове и процент рецидиви.

• Какви са симптомите, за които жената трябва да следи?

– Симптомите, свързани с това състояние в зависимост от тежестта му, са: дискомфорт, тежест, усещане за подутина в гениталната област; неволно изпускане на урина при кихане, кашляне, тичане, вдигане на тежко; затруднено уриниране, усещане за недоизпразване на пикочния мехур; сухота и диспареуния (болезнен полов акт) са едни от първите симптоми на вагинална атрофия и липса на хормони; фекална инконтиненция или запек са по-напреднали симптоми.

• Каква е превенцията?

– Превенцията на първо място е адекватно хормонално лечение на менопаузалните симптоми. На второ място, както за всяко заболяване, свързано с напредване на възрастта, е здравословен начин на живот, правилно хранене, недопускане на наднормено тегло, подходящ спорт, избягване на тежък физически труд. Много важен фактор е доброто възстановяване след вагинално раждане, съпроводено с разкъсвания на родовия канал – добро хирургично възстановяване, избягване на инфекция, редовна дефекация, добра лична хигиена. Редовно практикуване на гореспоменатите упражнения за стягане на тазовото дъно.

• Кога се стига до възпалението на ендометриума, известно като ендометрит? Вярно ли е, че жените, преминали цезарово сечение или кюретаж, са с изключително висок риск?

– Ендометрит се нарича състояние, при което има възпаление на най-вътрешния слой на матката, наречен ендометриум. Характерзира се с болка в областта на матката, гноевиден секрет или засилено кръвотечение, завишена телесна температура и повишаване на показателите за възпаление в кръвната картина.

Причините могат да бъдат свързани с бременност и раждане или с инфекция извън бременността. Причините, които не са свързани с бременността, са инфекциите (половопредавани или не), тазово възпалителна болест, вътрематочен песар, вътрематочни хирургични манипулации, туберкулоза, субмукозна миома

Свързаните с бременност и раждане са задържани плацентарни части и абортите – спонтанни или хирургични (кюретаж).

Всяка хирургична манипулация носи риск от инфекция, в този смисъл Цезаровото сечение и всяка манипулация в кухината на матката (кюретаж, хистероскопия, маточни промивки) повишават този риск.

• Как се процедира при ендометрит?

– На първо място, диагнозата трябва да бъде поставена правилно; на второ място е добре да се установи причината и след това следва лечение с антибиотици. При съмнение за задържани плацентарни части (или след аборт остатъци от концептуса) е необходимо те да бъдат премахнати, след което се прилагат подоходящите антибиотици.

• Вярно ли е, че удебеляването на матката (ендометриална хиперплазия) често преминава в рак?

– Ендометриалната хиперплазия е хистологична диагноза, която се поставя след кюретаж, ендометриална биопсия или хистероскопия. Съществуват различни класификации на ендометриалната хиперплазия, но за практиката е важно дали има атипични клетки. При атипичната хипер­плазия рискът за развитие на ендометриален карцином е между 15 и 40% повишен в сравнение с хиперплазията без атипизъм. Рискови фактори за развитие на хиперплазия и ендометриален карцином са следните:

- затлъстяване; артериална хипертония; диабет или нарушен глюкозен толеранс;

- неопозирана (без придружаващ прогестарон) естрогенова терапия, както и ендогенна свръхпродукция на естроген;

- ранно менархе;

- поликистозен овариален синдром (в резултат на липсата на овулация);

- късна менопауза;

- нулигравида – нераждала жена;

- естроген-продуциращи тумори;

- Lynch/Cowden синдром;

- фамилна обремененост за ендометриален, овариален карцином; карцином на млечна жлеза или дебело черво.

• Възможно ли е удебеляването на матката да се излекува изцяло без хирургична помощ?

– При жени с повишен оперативен риск, както и желаещите да запазят своята фертилност, може да бъде предложено лечение с високи дози прогестеронови препарати и вътрематочни песари, съдържащи прогестерон. Препаратите могат да бъдат предписвани циклично или в непрекъснат режим.

• И, разбира се, съществува и точно обратното състояние – изтъняване на ендометриума. Доколкото знам, то също се дължи на хормонални изменения. Възможно ли е причина за него да станат инфекции?

– Ендометриумът е вътрешният слой на матката, в който се имплантира бременността и който отпада всеки месец под формата на менструация, ако бременност не настъпи. Ендометриумът има различна дебелина през различните фази на менструалния цикъл, като най-изразена е непосредствено преди менструация или при настъпила бременност.

„Изтъняване” на ендометриума може да има при нарушения в продукцията на хормоните, контролиращи менструалния цикъл (липса на овулация и намалена продукция на прогестерон), при пери- и менопауза или след хирургични манипулации. Изтъняването на ендометриума и възникване на сраствания в кухината на матката се нарича синдром на Ашерман. Синдромът се характеризира с оскъдна или липсваща менструация и с невъзможност за имплантиране на бременност. Причини за синдрома могат да бъдат бременност и последващи манипулации в кухината на матката, хирургични манипулации (кюретаж, хистероскопия за премахване на полип или миома, както и за корекции на формата на маточната кухина), хронични инфекции (хроничен ендометрит след вагинално раждане или Цезарово сечение може да причини вътрематочни сраствания).

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА