Психолозите наричат такива натрапчиви мисли руминация или мисловно предъвкване. По принцип хората „дъвчат“ именно негативните мисли – положителните на никого не пречат, дори ако се въртят в главата много дълго.

Руминацията е мисловна зацикленост,

 постоянно превъртане на мисли и преживявания по повод на минала или бъдеща ситуация. Зациклянето на радостни събития не е често явление. Пък и какво толкова има да се разсъждава в такъв случай: човек се радва, това е чудесно. А преживяванията в руминация носят негативна окраска. Това са чувства на вина, срам, обида, злоба, ревност – всичко онова, което в ежедневието се стараем да не показваме.

„Защо стана така?“, „Какво не е наред с мен?“, „Какво можех да направя?“. Това са все въпроси, които стават мишена за размисъл. По принцип зад тях винаги стоят някакви по-глобални убеждения: „нормалните хора не постъпват така“, „всички ще ме осъждат“, „никой няма да ме обича“.

В същото време, както смятат психолозите, важно е да се различава руминацията от здравата способност за рефлексия, анализ и самоконтрол.

Обмислянето на ситуациите, извличането на опит са важни за нашия живот. Преживяванията, обмислянето, тъгата, дори сълзите – това са съвсем нормални неща. За човек е напълно нормално да признае, че някъде е постъпил не съвсем „правилно“. Но всичко трябва да бъде с мярка. И, ако постоянното обмисляне ви пречи да живеете – вие сте в капана на руминацията.

Всъщност руминацията не е съдба на „избрани“. Според клиничните психолози това е разпространен „недъг“, на който е подложен практически всеки – в една или друга степен. Особено в сложни житейски ситуации – при раздяла с любим човек, смяна на местожителство, уволнение или смърт на близък. Но хората с някои определени черти на характера и особености на психиката все пак рискуват повече да попаднат в капана на натрапчивите мисли.

Сред учените

няма единодушно мнение защо възниква такава мисловна натрапчивост

Но може да се отбележи, че в рисковата група попадат хората, които са били възпитавани в контролираща, забранена среда, с потискане на емоциите и ориентацията към логиката, интелекта, самостоятелността, самоконтрола. Важен фактор представляват и особеностите на висшата нервна система, процесите на възбуждане и затормозяване. Т.е. склонността към натрапчиви размисли отчасти се обяснява и с нашата природа, физиология.

И колкото и да е удивително, дългият процес на затормозяване принуждава някои хора да преживяват и такива събития като измамата на нечестен касиер в магазина или обидата на пътен хулиган. Какво да говорим за разделите с партньори, скандалите, изневерите, неуспехите в работата.

По думите на психолозите жените са повече склонни към поява на повтарящи се мисли, отколкото мъжете. Но в същото време те по-бързо от мъжете могат да ги забележат и да предприемат действия, за да ги изкоренят. Руминацията се среща по-често и при хората с определени особености на характера. Например с невротичен или афективно-лабилен (при тях рязко и безпричинно се променя емоционалното състояние) тип на личността. Опасността от руминацията е в това, че хората най-често не си дават сметка, че въртят едни и същи мисли в главата си.

Зациклянето на едни и същи мисли в края на краищата може да доведе до физиологични нарушения, най-често „психосоматични“.

Психолозите препоръчват няколко начина за борба с натрапчивите мисли, които могат да помогнат за преустановяване на този тревожен и изнурителен „мисловен поток“.

Не се опитвайте бързо да се избавите от натрапчивите мисли

Невъзможно е това да стане веднага и изведнъж. Привикнете малко към тях и постепенно, стъпка след стъпка прехвърляйте своето внимание, измествайте фокуса към други мисли.

 ...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Иван ЙОРДАНОВ