Изданието обобщава труда на близо 600 специалисти от цял свят, включително и от България, от 68 страни и техните научни дружества, общо 135 на брой, от различни медицински специалности: анестезиолози, кардиолози, хематолози, интернисти и ортопеди. Ръководството е съставено по инициатива на проф. Джават Паризи от световноизвестния ортопедичен институт „Ротман“ във Филаделфия, САЩ.

Международният консенсус по венозен тромбоемболизъм обобщава резултатите от най-новите проучвания и изследвания в световен мащаб. Венозният тромбоемболизъм (ВТЕ) и белодробната емболия (БЕ) са едно от големите предизвикателства в съвременната медицина, пречка за постигане на оптимални резултати след хирургичното лечение. Последиците на това тежко усложнение са дългосрочни, а понякога и фатални.

Ръководството дава отговор на стотици, важни за ортопедичната практика въпроси, за които е проучена достоверна информация как лекарите да реагират, така че да се най-адекватни и да намалят до минимум честотата на усложненията. Сред тях са:

• Каква е ролята на възрастта при тромбообразуването?

• Дали по-тежката операция е свързана с по-голяма честота на тромбообразуване?

• Как да се процедира при пациент, който има клапно протезиране на сърцето?

• Как трябва да се процедира при пациент, който е на тромбоцитен агрегант (приема лекарства за разреждане на кръвта), но е приет по спешност за операция?

Честотата не венозна тромбоза преди 60 години, когато не е имало профилактика, е била много висока. Между 75-80% от пациентите са имали дълбока венозна тромбоза след ортопедична операция и 8-10% от тях са загивали от емболия. През 70-те години се откриват нискомолекулярните хепарини и започват да се прилагат, което намалява честотата на емболиите до 1%. Малко по-късно са открити и най-съвременните средства, които ортопедите използват и до днес.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Людмила ПАВЛОВА