Диабетът от втори тип е свързан с повишен риск от смърт и инвалидност, и налага значително икономическо бреме върху индивидите и обществата в цял свят.
Промени в навиците като храненето здравословно и практикуването на повече физическа активност могат да отложат или да намалят риска от появата на диабет при хората, диагностирани с нарушена глюкозна толерантност, популярна като преддиабет.
Не е известно обаче колко време трябва да се отложи диабетът, за да се гарантира по-добро здраве в дългосрочен план.
При новото изследване авторите анализирали здравните изходи на 540 души с преддиабет, които участвали в оригиналното Проучване за превенция на диабета, проведено в китайския град Дакинг в продължение на 6 години, започвайки през 1986.
Участниците били разделени в контролна група и три групи, практикуващи различни промени в начина на живот, които включвали здравословна диета, повече физическа активност или и двете заедно. Те били проследени в течение на повече от 30 години.
Екипът на Ли определил дългосрочния риск от смърт, сърдечно-съдови събития (като инфаркт, инсулт или сърдечна недостатъчност) и други свързани с диабета усложнения при участниците в изпитването. Той открил, че при хората, които оставали свободни от диабет в продължение поне на 4 години след първоначалното диагностиране на преддиабетно състояние, имало значително по-нисък риск от смърт и сърдечно-съдови събития в сравнение с тези, които развивали диабет по-рано.
Този защитен ефект не се наблюдавал при участниците, които оставали свободни от диабет по-малко от 4 години.
Като цяло анализът показал, че колкото по-дълго един човек с преддиабет успее да отложи диабета, толкова по-добри ще бъдат дългосрочните изходи за здравето му. Но даже само няколко години поддържане на преддиабетния статус може да донесе ползи за години напред.
Авторите обобщават: „Това изследване предполага, че по-продължителното запазване на преддиабетния статус при хората с нарушена глюкозна толерантност има благоприятни ефекти за здравето и намалява смъртността. Осъществяването на ефективни интервенции, насочени към тези с нарушена глюкозна толерантност, трябва да бъде обмислено като част от превантивния контрол на диабета и свързаните с него съдови усложнения“.