Според британски учени нашата планета се обитава от 390 900 вида растения, като в тази цифра не са включени водораслите и мъховете. Без каквото и да е преувеличение следва да се каже, че без растенията не може да съществува огромното многообразие от животински видове около нас. Защото те продуцират живителния за тяхното съществуване кислород. А това става в резултат на процеса фотосинтеза, при който, използвайки слънчевата светлина, растенията превръщат въглеродния диоксид и водата в сложни органични съединения, отделяйки... кислород.

За разкриването на същността на този величествен процес – фотосинтезата, на човечеството са били нужни почти четири столетия. Началото поставя холандският натуралист Ян ван Хелмот, който през 1630 година доказва, че растенията сами произвеждат органичните вещества, а не ги извличат от почвата. Около век и половина по-късно английският теолог и по съвместителство и химик – Джоузеф Пристли, установява, че растенията притежават уникалната способност да „поправят“ лошия въздух, който се получава от горящата свещ. Десетилетие по-късно холандският физиолог, химик, личен съветник и лекар на австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия – Йоханес Ингенхаус, допълва, че това уникално свойство – да пречистват въздуха, растенията проявяват само, когато са осветени от... слънчева светлина.
Въпросът, който вълнувал учените след това откритие, бил
по какъв начин растенията осъществяват тази грандиозна трансформация –
 от прости неорганични съединения да синтезират огромен брой сложни органични такива.
И отговорът бил намерен. През 1817 година французите Жозеф Биенеме Кавенту и Пиер Жозеф Пелетие откриват и изолират „виновника“ и го назовават хлорофил (от гръцките думи χλωρός – зелен и φύλλον – лист).
През 1883 година немският физиолог Юлиус фон Сакс установява, че хлорофилът се намира в специални структури на клетките на растенията, наречени хлоропласти. Хлоропластите най-често имат форма на двойно изпъкнала леща. Броят на хлоропластите в клетките зависи от вида на растението и варира от 15 до 50. Почти столетие след откриването на хлорофила, използвайки листа от коприва като достъпен източник за неговото изолиране, немският химик Рихард Вилщетер установил, че той съдържа тетрапиролов пръстен, в който пиролните ядра са свързани с централен магнезиев атом. Вилщетер успява да докаже, че съществуват две почти идентични форми на хлорофила – а и b. За забележителните си открития през 1915 година Вилщетер е удостоен с Нобелова награда. Значителен принос за изясняването на структурата на хлорофила има и друг немски химик – Ханс Фишер, който през 1930 година получава Нобеловата награда. В средата на миналия век американецът Робърт Удуърд, считан за най-великия химик-органик на века, успява да синтезира молекулата на хлорофила. За това си постижение през 1965 година той също е удостоен с Нобелова награда.
Интересът към удивителната молекула и нейните свойства в научните среди нараства неимоверно. Не след дълго е доказано, че зеленото листно багрило, улавяйки слънчевата светлина, дава начало на сложни биохимични процеси, които протичат в две фази – светла и тъмна. Холандският микробиолог Корнелис ван Нил установява, че в светлата фаза протича фотолиза (разлагане) на водата, съпроводена с отделяне на кислород. Кислородът, на който дължи своето съществуване животът на земята.
Сега знаем, че в светлата фаза, наред с разлагането на водата и отделянето на кислород, се образуват две химични съединения със спиращи дъха наименования: никотинамидадениндинуклеотидфосфат (НАДФ.Н2) и аденозинтрифосфат (АТФ). А в тъмната фаза се осъществява свързване на атмосферния въглероден диоксид и синтезиране на глюкоза по т.нар. цикъл на Келвин. Чрез поредица от сложни превръщания растенията синтезират и редица други въглехидрати: фруктоза, нишесте, целулоза, лигнин, пектин и т.н. Необходимата енергия за тези синтези се предоставя от споменатите по-горе съединения с умопомрачителни названия.
За протичането на фотосинтезата
растенията, фотосинтезиращите водорасли и цианобактериите годишно усвояват около 1350 теравата слънчева енергия,
в резултат на което синтезират 160 милиарда тона биомаса. Апропо, на човечеството са нужни само 18 теравата, за да се къпе в енергия...  
И така, установено е, че в основата на молекулата на хлорофила стои макроциклично съединение – тетрапиролов пръстен, съставен от четири пиролни ядра. Пиролът е хетероциклично съединение, съдържащо азотен атом. В центъра на тетрапиролния пръстен е разположен магнезиев йон, свързан с четирите пиролни ядра посредством две ковалентни и две координативни връзки. Тетрапиролният пръстен е свързан с въглеводородна верига с 20 въглеродни атома, а в съседство с нея – и с безазотен пръстен с кетонна група. По своя строеж хлорофилът е удивително подобен на хемоглобина – червеното кръвно багрило, открито 23 години след откриването на хлорофила. Хлорофилът играе ключова роля за съществуването на растенията, докато хемоглобинът – същата роля в животинския свят. Неслучайно съществуват фантастични хипотези за замяна на хемоглобина в стопанските животни, за съществуването на които ще е нужен само въглероден диоксид, вода и... слънчева светлина. А на практика безплатно мляко и месо в изобилие.
Вече е известно, че освен откритите от Вилщетер две твърде близки структури на хемоглобина – а и b, съществуват и други негови сходни по състав форми – c1, c2, d и f. Същите са открити в някои водорасли и фотосинтезиращите цианобактерии. Само хлорофилите а и b се срещат в хлоропластите на растенията. Разликата между хлорофилите а и b е нищожна – при хлорофил а на позицията С7 в тетрапиролния пръстен е свързана метилна група, а при хлорофил b – алдехидна. Хлорофилът поглъща слънчевата светлина най-силно в синята и червената област на спектъра. Хлорофил а поглъща около 430 и 665 nm, докато хлорофил b – около 450 и 640 nm.
През последните години се наблюдава изключителен публичен интерес към т.нар.
течен хлорофил,
на който се приписват множество благотворни, почти чудотворни въздействия. Активно начало в течния хлорофил представлява производно на хлорофила, в което централният магнезиев йон в неговата молекула е заменен с... меден йон. Това производно, наречено хлорофилин, е по-добре разтворимо във вода от първородния си брат – хлорофила, който е мастноразтворим. Хлорофилинът има и други предимства – неговият цвят е по-устойчив в сравнение с хлорофила, който лесно променя цвета си при киселинно и топлинно въздействие, губейки антиоксидантното си действие.
Хлорофилинът се получава най-често от люцерна – чрез пресуване на листния материал с последващи обработки с етанол при 65 градуса Целзий, 5%-ов разтвор на натриев хидроксид, 20%-ов разтвор на меден сулфат и отново с натриев хидроксид. В резултат на тези обработки централният магнезиев йон е заменен с меден и е „откъсната“ въглеводородната „опашка“, обуславяща мастноразтворимостта на хлорофила. Крайният продукт представлява смес от динатриев и тринатриев медно-хлорофилинов комплекс с преобладаване на втория от тях. В този продукт са запазени редица полезни вещества, присъстващи в люцерната – каротин, крипсоксантин, бетаин, мастни киселини, витамини, както и ценни минерали (калий, калций, цинк, желязо, манган, фосфор, селен и др.).
Под абревиатурата Е140 хлорофилинът се използва широко в хранителната индустрия като напълно безвреден оцветител, придаващ на продуктите различни нюанси на зеления цвят – от масленозелен до тъмнозелен.
Какви са ползите на хлорофилина за човешкия организъм?
Доказани са следните негови благотворни въздействия: стимулиране на фагоцитозата (унищожаването на патогени микроорганизми и токсични вещества), повишавайки устойчивостта на организма срещу инфекции, подобряване на състоянието на кожата и ускоряване на зарастването на раните чрез стимулиране на синтеза на колаген, детоксикация на организма – извеждане на токсините и алергените, симулиране на метаболизма и подобряване на дейността на стомашно-чревния тракт, противодействие на свободните радикали, нанасящи безброй вреди на организма, понижаване на активността на ензимите, способстващи превръщането на определени вещества в канцерогени и т.н. Освен това хлорофилинът стимулира синтеза на еритроцитите, в резултат на което кръвта се насища с допълнително количество кислород. А повече кислород в кръвта означава по-малка податливост към инфекции и развитие на ракови заболявания. Хлорофилинът способства за понижение на нивото на холестерола в организма, положително влияе на дейността на черния дроб и снема досадния махмурлук.
Течният хлорофил може да се разрежда с вода, да се добавя в различни сокове и нектари, както и в студени чайове. Той не е токсичен и неговото предозиране не е опасно. С профилактична цел – за поддържане на организма в отлична кондиция, течният хлорофил може да де приема продължително време без прекъсване.