Следродилната депресия може да се маскира като различни други заболявания с понятни симптоми: постоянно главоболие, чревни спазми, затруднено дишане, болки в гърдите и т.н.
Трудностите в разпознаването на следродилната депресия могат да бъдат свързани с нейната симптоматика, сходна с проявите на стрес, емоционално напрежение, хормонални изменения, съпровождащи следродилния период.
Симптомите на „майчинска“ депресия са
постоянна умора, нарушения на съня и апетита, затруднение при взимане на решения, състояние на дълбока печал и опустошеност, сълзливост, „емоционално затъпяване“, агедония (намалена способност за получаване на удоволствие от това, което по-рано е носило радост, например разходки, спорт, пазаруване, любими ястия, срещи и др.), отстраненост от семейството, приятелите, от привичните приятни занимания, раздразнителност, чак до пристъпи на омраза например към партньора, силна тревога, страх от евентуално причиняване на вреда на детето или, напротив, студенина и липса на интерес към новороденото, песимизъм, негативни прогнози по отношение на жизнените перспективи.
При повечето жени със следродилна депресия тези усещания и симптоми се развиват в продължение на първите няколко седмици след раждането и могат да продължат до половин година. В някои случаи симптомите могат да се развият няколко месеца преди раждане.
Прочетени във вестника или чути от телевизионния екран, тези симптоми не изглеждат като нещо изключително, но реалните истории на жените, преживяващи дълбока депресия, не могат да оставят равнодушен никого. Най-често младите майки се чувстват като хванати в капан, смятат, че се намират в пълна безизходица, сякаш са изгубили своята чувствителност и продължават да се грижат за бебето чисто механично. Често подобни мисли се съчетават с изпитване на вина и срам за липсата на майчински чувства, което задълбочава емоционалното състояние.
По данни от изследвания следродилната депресия
влияе негативно на характера на отношенията на майката с детето,
влошавайки качеството на емоционалния контакт и грижите, което може да има дълготрайни последствия: нарушения на съня, развитие на депресивност, разстройство на вниманието, повишена възбудимост на детето в бъдеще.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Захари НИКОЛОВ