• Здравейте, д-р Пенчев. В България срещат ли се отровни змии? Кои са те и къде могат да бъдат открити?

– В България няма много отровни змии. Имаме пепелянки и два-три вида усойници. Но те са напълно достатъчни. В смисъл, че всяко едно ухапване е свързано с риск за пострадалия. Обикновено през топлите месеци на годината, в скалистите местности, предимно около езера и язовири, в планините и т.н. 

• Какви са техните характерни особености? Как да ги разпознаем?

– Без да съм експерт херпетолог, ще посоча, че пепелянката е с характерно рогче на главата, а усойницата има характерна зигзагообразна шарка на гърба. Лесно могат да се различат.

• След като човек бъде ухапан от змия, как да му помогнем? Можем ли сами да извлечем отровата и това достатъчно ли е? Както казахте, това се случва предимно в отдалечени от града райони.

– Има начини за оказване на първа помощ. Линейките в отдалечените планински райони идват малко по-бавно. Най-напред трябва да посъветваме човека да не движи повече крайника, който е пострадал, тъй като с ухапването змията инжектира отровата в подкожието. От там нататък разпространението й е по лимфен път. Колкото по-малко се движи засегнатият крайник, толкова по-бавно отровата достига до кръвообращението. Не се прави имобилизация на пострадалия крайник като при счупване. Изсмукване на самата отрова вече не се прави поради липса на какъвто и да било ефект от мярката. Напротив, само се нараняват меките тъкани наоколо. Дори по този начин може отровата да се придвижи по-бързо до кръвообращението. Няма как да се изтегли изцяло инжектираната отрова, защото тя вече е на порядъчна дълбочина. Безпредметно е.

Втората стъпка е направата на превръзка. Стягаме над мястото на ухапването. Но не стягаме така силно като при кръвоспиране. Стягаме така, че да можем да си пъхнем пръста под превръзката. Така забавяме потока на отровата през лимфата. Различните видове змийска отрова имат различно въздействие върху организма. Отровата на нашите змии съдържа вещества, подобни на детергент. Все едно, образно казано, си инжектирате почистващ препарат в кръвта. Настъпва разграждане на клетъчните липидни мембрани на еритроцитите. Свободният хемоглобин, който се отделя, попада в бъбреците. Там запушва, уврежда „бъбречния филтър“ и така причинява разстройство на бъбречните функции. Поради това най-често у нас пострадалите се приемат в нефрологичните ни отделения.

Следващата мярка е бързо извозване на пострадалия и, разбира се, в Спешна помощ се започва с противозмийския серум.

• Какво представлява противозмийският серум?

– Това са готови антитела, които се получават след инжектиране на малки дози от змийска отрова на животни (крави, коне, едър добитък). След това се взима кръв. Тя се филтрира. Взимат се готовите глобулини. Готовите антитела се ползват като противоотрова. Сами разбирате, че един чужд белтък е потенциален риск за алергична реакция. Затова инжектирането се прави само в клинична среда. Първата инжекция се прилага в Спешна помощ, а следваща се прави в отделението, където е настанен пострадалият. При нашите змии на пациентите се налага предимно следене на бъбречната функция.

Дълги години България произвеждаше противозмийски серум. Но понеже потребността му е много малка, в момента производството на противозмийския серум не е оправдано икономически. Внасяме го. С протокол и разрешение от здравния ни министър. Ежегодно лечебните заведения заявяват колко искат да получат.

• Да разбирам ли, че всеки здравен център разполага със серум?

– Болниците със спешно отделение разполагат. Те са длъжни. В малки частни болници едва ли има. Серумите, които влизат в страната ни, са поливалентни. За 6-7 вида змии, сред които и нашите видове.

• Колко бърза трябва да е реакцията след момента на ухапването?

– Различно е. Целта е до час пострадалият да е настанен в спешно отделение. Понякога при планински условия е трудно. Но с мерките – превръзка с дозирано пристягане и обездвижване на крайника – можем да постигнем добро забавяне на разпространението на отровата. Това са доказано ефективните мерки. Зависи колко дълбоко е било ухапването например.

Трябва да кажа, че нашите змии не са нападателни. Обикновено става дума за настъпена змия в условия, които не са позволявали да бъде видяна отдалече. Най-често хората са ухапани по крака. Затова описаните мерки могат да забавят значително разпространението на отровата с час-два.

• Има ли значение за разпространението на отровата къде точно е ухапването по тялото?

– Да. Разбра се, че има. Зависи от анатомичното устройство на човека. Цялата лимфна система събира лимфа от горните и долните крайници. С един лимфен проток се влива във венозната система на човек. Колкото по-периферно е ухапването, толкова по-бавно навлиза отровата в кръвта.

• Влияе ли теглото на пострадалия?

– Да. Винаги е от значение. Змийската отрова като всяка друга се разпределя на килограм телесна маса. „Няма отровни вещества, има отровни дози“ е вярната сентенция. Колкото по-малка е концентрацията на токсина, толкова по-високи са шансовете на пациента.

• От значение ли е температурата на околната среда?

– Да. При много горещо време разпространението е много по-бързо. Заради ускорения темп на кръвообращение.

• Следователно, ако охладим тялото на пострадалия, ние му помагаме?

– Добре е да е на по-хладно, но няма да постигнем забележителен ефект.

• Ако човек неглижира нещата – ухапан е, но не потърси помощ, до какво може да се стигне? Има ли риск от фатален край, като се имат предвид видовете змии в България?

– Може. Има примери за фатален край. Не са много. Всичко започва с общо клинично неразположение, отпадналост, повръщане. Впоследствие започват бъбречните изменения.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА