Известни са около 30 разновидности на мушмулата, но най-широко разпространение имат две от тях – германската и японската мушмула. Германската мушмула (Mespilus germanica), която е разпространена у нас, принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Представлява храст или малко дърво с височина до 3-4 м. Цъфти през май с бели или бледорозови цветове и плододава през есента. Зрелите плодове са жълто-кафяви, с овална форма и диаметър от 3 до 5 см, кисели и много стипчиви. Стават годни за консумация една след първите мразове. Могат да останат на дървото и през цялата зима, без да се развалят. След двуседмично лагеруване набраните плодове стават тъмнокафяви, набръчкват се, а месестата им част придобива пюреобразна консистенция и приятен сладко-кисел вкус, напомнящ този на печена ябълка или дюля. Плодовете имат пет твърди костилки, които не се консумират, тъй като съдържат цианогенния гликозид амигдалин (апропо, както и костилките на кайсиите, ябълките и др.), състоящ се от две молекули глюкоза, бензалдехид и цианогрупа. Двете последни вещества са особено токсични и действат синергично, т.е. усилват действието си.

За родина на германската мушмула се счита източното Средиземноморие

Тя е била отглеждана в земите на Вавилон и Месопотамия преди повече от хиляда години пр.н.е. и е била обект на активна търговия с Древна Гърция и Древния Рим. От там тя се разпространява из цяла Европа. В Германия проявяват особен интерес към нея и там се появяват множество насаждения на екзотичното растение. Вероятно подведен от този факт шведският учен Карл фон Линей, основоположник на таксономията (класификацията на живите организми – растения и животни), погрешно сметнал, че родина на мушмулата е Германия, откъдето произлязло и наименованието на тази разновидност. Германската мушмула живее около 50 години. Някои я наричат плодът на предците ни, тъй като е била един от малкото плодове, който те могли да консумират през дългите зимни месеци, за да попълнят скромния си рацион с полезни биологично активни вещества. По нашите земи тя е отглеждана от дълбока древност.

Японската мушмула (Eriobotrya japonica) също принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя е вечно зелено дърво, достигащо до 5-7 метра. Цъфти през ноември-януари с ароматни бели или кремави цветове и плододава през лятото – юни-август. Плодовете са жълти, с крушообразна форма – от 3 до 5 см (рядко до 10 см), сочни и с много приятен вкус. Японската мушмула расте в страните с топъл климат и, за съжаление, у нас не може да се култивира. За нейна родина се считат Хималаите, Северна Индия и субтропичните райони на Китай, откъдето била пренесена в Япония, където получила широко разпространение. През XIX век от Страната на изгряващото слънце тя била пренесена в Южна Европа. Вероятно това е дало повод тази разновидност на мушмулата да получи названието, с което е известна.

След лагеруване плодовете съдържат

около 14% въглехидрати (главно глюкоза, фруктоза, скорбяла и целулоза), 2,1% протеини, 0,8% липиди, 1,4% органични киселини (ябълчна, лимонена, винена, оцетна), 1,7% фибри (предимно пектин), множество фенолни съединения (хлорогенова, елагова, циркониева, галова и канелена киселина, пирогалол, мономерни катехини, лутеолин, хесперидин, танини и др.), които им придават специфичния леко тръпчив вкус. Те са ценен източник на редица важни витамини (А, В1, В2, В3, В6, В9, С) и минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, фосфор, сяра, селен и др.). В хода на лагеруването част от глюкозата и фруктозата ферментира, в резултат на което в тях се натрупва известно количество оцетна киселина и незначително количество етилов алкохол. Неразтворимият протопектин в плодовете се трансформира в пектин, който способства за значителното омекване на плодовете и тяхната сочност. Пектинът оказва благотворно въздействие върху храносмилателния тракт и има уникалната способност да детоксикира организма – да отстранява редица ендо- и екзотоксини, в т.ч. холестерол, жлъчни киселини, тежки метали, радионуклиди и др.

Повечето от фенолните вещества проявяват подчертано антиоксидантно действие

и се включват активно в антирадикаловата защита на организма. Хлорогеновата киселина препятства окислението на т.нар. „лош“ (LDL) холестерол, понижавайки по такъв начин риска от развитието на сърдечно-съдови заболявания. Способства и за понижение на нивата на холестерола и глюкозата в кръвния ток, проявява хепатопротекторно и антиканцерогенно действие. Потиска развитието на редица патогени (златния стафилокок, чревните пръчици и др.). Елаговата киселина действа хипотензивно, кардиопротекторно, противовъзпалително, антиканцерогенно, антимутагенно и кръвоспиращо. Флавоноидът хисперидин, който има свойства, близки до рутина и кверцетина, проявява антиканцерогенно, противовъзпалително, антиалергично, имуностимулиращо, жлъчегонно, диуретично, антибактериално, обезболяващо, седативно и спазмолитично действие. Способства за укрепване на стените на кръвоносните съдове, препятства венозния застой, подобрява периферното кръвообращение и реологията на кръвта и пр. Ето защо мушмулите са особено полезни за страдащите от разширени вени и проблеми на кръвоносната система. Лутеолинът е флавоноид, към който през последните години се проявява особен научен интерес, предвид способността му да противодейства на развитието на ревматоиден артрит, сърдечно-съдови патологии, диабет, множествена склероза, Алцхаймер и др.

Съдържащият се в мушмулите

витамин С

способства за повишаване на капацитета на имунната защита срещу различни инфекции – вирусни и бактериални, както и за подобряване на състоянието на кръвоносните съдове и предотвратяване на образуването на тромби. Благодарение на значителното съдържание на редица важни витамини от В-групата, които катализират хиляди биохимични реакции в човешкия организъм, мушмулите стимулират действието на жлезите с вътрешна секреция, оказват общ тонизиращ ефект и действат успокоително на нервната система.

Съдържащият се в мушмулите

Калий

действа благотворно на сърдечно-съдовата система, способства за регулиране на водно-солевия обмен в организма, подпомага предаването на нервните импулси към мускулите и т.н. Магнезият изпълнява над 300 изключително важни функции в човешкия организъм – участва в синтеза в митохондриите на акумулатора на енергия – молекулата на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), в регулацията на сърдечната и нервната дейност, във формирането на костната тъкан, синтеза на протеините и в усвояването на калция, влияе активно върху въглехидратния обмен чрез стимулиране на секрецията на хормона инсулин и т.н. и т.н.

Мушмулите притежават значимо количество (0,15 мг/100 г – 7,4% от дневната потребност)

манган,

известен като „микроелементът-мениджър“, тъй като играе ключова роля в обмяната на невромедиаторите – неуморните пратеници на централната нервна система. Той участва и в регулацията на глюкозата в кръвния ток, усвояването на липидите, синтеза на мастни киселини и растежа на организма – чрез подпомагане на формирането на правилна костна структура и синтеза на съединителна тъкан и хрущял и др.

Както споменахме, за съжаление, тези вкусни и особено полезни плодове са твърде рядък гост на трапезата ни. А колко повече ползи биха донесли на всеки от нас в сравнение с тези безброй ежедневно консумирани от нас и децата „вкусотии“, препълнени с всевъзможни достижения на синтетичната химия – подсладители и оцветители, консерванти, емулгатори, стабилизатори и т.н., чието негативно въздействие върху организма е доказано по безспорен начин.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ