• Здравейте, д-р Паков. Колко души са се инфектирали с ХИВ у нас за изминалата година?
- До края на декември миналата година в България са регистрирани близо 300 нови случая на ХИВ, като общият брой на хората, живеещи с вируса, достига 4300. По-голямата част от новите случаи са вследствие на сексуален контакт, а останалите са свързани с инжектиране на наркотици. Най-голям дял от новоинфектираните са мъже. Възрастовата група, най-засегната от новите случаи, е между 30 и 39 години. Около 90,8% от новите случаи през 2023 г. са сексуално предаване на вируса, като 42,5% са сред мъже, съобщаващи за хомосексуални контакти, а 39,6% са сред хетеросексуални мъже. Тези данни подчертават тенденцията към сексуално предаване на вируса и нуждата от засилване на превантивните мерки като безплатни тестове и образователни кампании.
• Случаите в България повече или по-малко са спрямо другите европейски страни?
- Разпространението на ХИВ в България е по-ниско в сравнение със средните стойности за Европейския съюз (ЕС), но има свои специфики. През 2023 г. честотата на новите ХИВ случаи в България е около 3,4 на 100 000 души, което е малко под средното за ЕС, което е 3,7 на 100 000 души през 2021 г. Това поставя България малко под средната стойност за ЕС по разпространение на вируса. В България 90,8% от новите случаи на ХИВ се предават по сексуален път, като значителен дял от инфекциите е сред мъже, които имат сексуални контакти с мъже (42,5%), както вече казах. Това е сравнимо с тенденциите в други държави от ЕС, където сексуалният контакт също е основен начин на предаване. В ЕС също се наблюдава увеличение на случаите сред мъже, които имат сексуални контакти със своя пол, което е една от най-големите групи в риск. Обаче процентът на предаване чрез инжектиране на наркотици в ЕС е малко по-висок в някои страни в сравнение с България, където този начин на предаване е 9,2%. В България по-голямата част от случаите на ХИВ са съсредоточени в градските райони, особено в София. Това е в съответствие с европейската тенденция, където големите градове и столиците често отчитат по-висок брой случаи поради по-голямата гъстота на населението и по-широкото разнообразие на рискови фактори.
• Кои са всички рискови групи за предаване на ХИВ?
- Рисковите групи за предаване на ХИВ в България са доста разнообразни и включват няколко основни категория. Най-засегната група са мъжете, които имат сексуални контакти с мъже, както обясних. Хетеросексуалните мъже и жени също представляват значителна част от новоинфектираните (39,6% при мъжете и 17,9% при жените). Употребяващите инжекционни наркотици също са изложени на риск, макар че те са по-малко. Други уязвими групи включват сексуалните работници, мигрантите и бежанците, които често имат ограничен достъп до здравни услуги и са подложени на по-голям социален риск. Важно е да се отбележи, че младите хора, особено във възрастовата група 30-39 години, са особено засегнати, което подчертава нуждата от насочени превантивни мерки. Затворниците също представляват група с повишен риск поради честата инжекционна употреба на наркотици и незащитени сексуални контакти. Лица, които имат множество сексуални партньори или ограничен достъп до здравни услуги, също са в риск. Въпреки че опасността от предаване на ХИВ чрез кръвопреливания е значително намалена, тя все още съществува за определени хора с кръвни заболявания.
• Кога един човек трябва да се изследва? Как става? Къде може да бъде сторено? Колко струва и колко време отнема?
- Човек трябва да се изследва за ХИВ при наличието на рискови фактори като незащитен сексуален контакт (особено с непознати партньори) или инжекционна употреба на наркотици. Дори при липса на симптоми, е важно да се направи тест след такива ситуации, тъй като ХИВ може да остане незабелязан дълго време. Медицинските специалисти препоръчваме тестване също при подготовка за бременност, както и за хора, които често сменят сексуалните си партньори. Тестването за ХИВ е бързо и лесно. Обикновено се взема кръвна проба. В България изследванията се извършват в множество здравни заведения, включително някои регионални здравни инспекции частни лаборатории. Цената на изследването може да варира. В частни лаборатории стойността е между 15 и 30 лева в зависимост от вида на теста и времето за резултати. В държавни заведения и по време на кампании тестовете често са безплатни. Резултатите обикновено излизат в рамките на 24 до 48 часа, но при бързите тестове може да получите резултат в рамките на 20 минути.
• Какви са всички възможни начини за инфектиране с ХИВ?
- Основните начини за предаване на ХИВ са добре известни и медицински доказани. Първият и най-чест начин е сексуалният контакт, особено ако е незащитен, както при вагинален, така и при анален и орален секс с инфектиран партньор. Рискът е особено висок при наличие на наранявания или възпаления в областта на гениталиите или устата. Второ, ХИВ може да се предаде чрез кръвопреливане, но благодарение на строгите проверки и тестове на кръвните продукти в България този риск е сведен до минимум. Все пак споделянето на инжекционни игли сред хора, които употребяват наркотици, продължава да бъде сериозен рисков фактор за предаване на вируса. Трето, майка може да предаде вируса на детето си по време на бременност, раждане или чрез кърмене. Благодарение на антиретровирусното лечение на бременни жени този риск значително се намалява, но не е изцяло елиминиран. Друг начин е трансплантацията на органи и тъкани, макар че в съвременната медицина това е рядкост поради строгите изисквания за тестване. Инфекцията може да се предаде и чрез медицински процедури, ако инструментите не са правилно стерилизирани, както и при процедури като татуировки и пиърсинг, когато не се използват стерилни инструменти. Има също и риск, макар и малък, от контакт с кръв чрез заразени инструменти, използвани за бръснене или други режещи манипулации. Всички тези начини подчертават колко е важно да се използват предпазни мерки и да се избягва директен контакт с кръв или телесни течности на заразен човек.
• Ако в едно семейство член е заразен с ХИВ, има ли риск за хората, с които живее?
- Ако член на семейството е инфектиран с ХИВ, няма риск за другите. ХИВ се предава основно чрез кръв, сексуален контакт или споделени игли. Той не се предава при ежедневни контакти като прегръдки, ръкостискания, ползване на общи прибори, чаши или тоалетни принадлежности. Няма риск и от заразяване чрез кихане, кашляне или при използване на общи мебели. Единственият потенциален риск може да възникне, ако има пряк контакт с кръв – например при инцидент с порязване или при споделяне на лични хигиенни артикули като самобръсначки или четки за зъби, и то ако пациентът с ХИВ не се придържа към назначеното му лечение. Съвременната медицина и антиретровирусната терапия позволяват на хората с ХИВ да живеят нормален живот и да бъдат практически с неоткриваем вирусен товар, което драстично намалява риска от предаване на инфекцията. Ако се спазват предписаните медицински насоки, съжителството с ХИВ-позитивен човек е напълно безопасно за останалите членове на семейството. Не само това, живеещите с ХИВ, които се придържат към лечението, не предават вируса при незащитен сексуален контакт, при медицински манипулации и могат да имат здрави, неинфектирани деца.
• Каква е терапията на живеещите с ХИВ?
- Терапията за хора, живеещи с ХИВ, се нарича антиретровирусна терапия (АРТ). Тя представлява комбинация от различни медикаменти, които блокират размножаването на вируса в тялото. Основната цел на терапията е да намали вирусния товар до неоткриваеми нива, което означава, че вирусът не може да бъде засечен в кръвта чрез стандартни тестове и, най-важното, не може да се предаде на други хора при сексуален контакт. Това е основата на концепцията неоткриваем = непредаваем, или U=U (undetectable = untransmittable). Ефектите на АРТ за хората с ХИВ са значителни. При правилно и редовно приемане на терапията, вирусът се контролира дългосрочно, което позволява на човек да води нормален и пълноценен живот. ХИВ не прогресира до СПИН, което значително удължава продължителността и качеството на живота на пациента. Освен това редуцирането на вирусния товар до неоткриваеми нива прави заразения практически неспособен да предаде вируса на партньори, дори и при незащитен сексуален контакт, което е огромен напредък както за здравето на пациентите с ХИВ, така и за общественото здраве. Важно е да се отбележи, че успехът на терапията зависи от стриктното спазване на режима на прием на медикаментите. Прекъсванията в лечението могат да доведат до резистентност на вируса към лекарствата. Затова регулярните медицински прегледи и мониторингът на вирусния товар са от съществено значение за ефективното управление на ХИВ.
• Кои са най-значимите проблеми пред живеещите с ХИВ в България?
- Стигмата към хората, живеещи с ХИВ, в България все още е значителен проблем, въпреки че медицината е напреднала и информираността за вируса се е увеличила. На социално ниво много хора с ХИВ се сблъскват с дискриминация и изолация. Много хора погрешно вярват, че ХИВ се предава лесно чрез ежедневни контакти като прегръдки или споделяне на предмети, което води до страхове и отхвърляне на засегнатите. Тази липса на разбиране кара мнозина да крият своя ХИВ статус, дори от най-близките си хора. На работното място също има сериозна стигматизация. Хората с ХИВ често се страхуват да разкрият здравословното си състояние, за да не бъдат уволнени или поставени в неблагоприятно положение. В някои случаи, дори при кандидатстване за работа, работодатели могат да проявят дискриминационно отношение, въпреки че ХИВ не пречи на изпълнението на професионалните задължения. Стигмата съществува дори в здравната система. Някои пациенти съобщават за негативно отношение от страна на медицинския персонал или дори за отказ от лечение, което показва необходимостта от по-добро обучение и информираност сред здравните работници. Тази социална и професионална дискриминация води до сериозни психологически последствия. Много хора с ХИВ изпитват тревожност, депресия и социална изолация поради страха от разкриване на диагнозата и последиците от това. Всички тези фактори показват, че борбата със стигмата е също толкова важна, колкото и медицинското лечение. Необходимо е да се провеждат широки информационни кампании, които да разбият митовете около ХИВ и да подкрепят хората, живеещи с вируса, като им дадат възможност да водят пълноценен живот без страх от отхвърляне.
• Има ли изгледи да бъде открито лечение на ХИВ в близките години? Какви са последните научни пробиви в областта?
- Въпросът за откриване на лечение на ХИВ е много важен и вълнува хората по целия свят. Въпреки че в момента няма пълно излекуване, има значителен напредък в изследванията, който дава надежда за бъдещето. Научната общност активно работи върху няколко потенциални подхода за лечение, включително генна терапия, имунотерапия и трансплантации на стволови клетки. Едно от последните постижения е успешното лечение на няколко пациенти чрез трансплантация на стволови клетки от донори с естествена резистентност към ХИВ, известен като „Берлинския пациент“ и други подобни случаи. Макар това лечение да не е приложимо за масово лечение, то е доказателство, че излекуване е възможно при определени условия. Също така, изследванията върху генна редакция чрез технологии като CRISPR предоставят обещаващи резултати. Този подход се стреми да премахне гените, които позволяват на ХИВ да се възпроизвежда в тялото, като по този начин потенциално води до дългосрочно елиминиране на вируса. Все още тези терапии са в експериментален етап, но изследователите са оптимистични. Освен това има проучвания върху терапевтични ваксини, които целят да тренират имунната система да разпознава и унищожава ХИВ, което може да допринесе за контрол на вируса без необходимостта от ежедневна терапия. На този етап антиретровирусната терапия остава най-ефективният начин за управление на ХИВ, но с напредъка на медицината изгледите за излекуване стават все по-реални. В следващите години вероятно ще станем свидетели на още по-сериозни пробиви в тази област.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
