Названието „грейпфрут“ е дадено от английския ботаник Джон Лунан и произлиза от английските думи grape (грозде) и fruit (плод). Вероятно ученият се е подвел от вида на плодовете на растението, които се събират в грозд, подобно на гроздето. Своето ботаническо название грейпфрутът получава през 1837 г. от Джеймс Макфейдън. В края на XIX в. грейпфрутът бележи голяма експанзия – появяват се обширни насаждения в САЩ, Карибския басейн, Бразилия, Израел, ЮАР и др. През XX в. грейпфрутът вече заема важно място в пазара на цитрусови плодове. В наши дни най-големи производители на грейпфрут са Китай (с обем над 5,2 милиона тона), следван от Виетнам (1 милион тона), Мексико (0,45 милиона тона) и др.
Месестата част на грейпфрута съдържа
6,9 г/100 г усвоими захари, 0,7 г/100 г протеини, 0,2 г/100 г липиди, 1,5 г/100 г органични киселини (лимонена, ябълчена), 1,8 г/100 г фибри (пектин, целулоза), флавоноиди (главно под формата на гликозиди – нарингин, ериоцитрин, хесперидин, дидимин, понцирин, кверцетин и др.), каротеноиди (бета-каротин, ликопен), терпеноиди (лимонин, d-лимонен), фуранокумарини (бергамотен, 6’,7’-дихидроксибергамотин, бергаптол, 6’,7’-епоксибергамотин и димери), витамини (А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В9, С, Е) и минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, манган, силиций, фосфор, сяра, селен, хлор, йод и др.). Усвояемите въглехидрати включват захароза (3,51 г/100 г), фруктоза (1,77 г/100 г) и глюкоза (1,61 г/100 г). Гликемичният индекс на грейпфрута е много нисък – 22, както и гликемичното натоварване – едва 1,5. Лимонената и ябълчената киселина способстват за алкализиране на организма и понижение на риска от синтеза на канцерогенните нитрозамини.
Флавоноидите проявяват редици благотворни въздействия – антиоксидантно, антиканцерогенно, антивирусно, антибактериално, противовъзпалително, антиадипогенно и кардиозащитно. Между флавоноидите с високо съдържание е нарингинът, представляващ гликозид на нарингенина. Той участва във формирането на възгорчивия вкус на грейпфрута, спомага за понижение на нивото на липиди в кръвообращението, подобрява храносмилането, активизира дейността на черния дроб и стимулира липолизата. Липолизата е процес, при който организмът добива енергия чрез разграждане на мастните киселини. Агликонът нарингенин се съдържа и в свободно състояние в грейпфрута.
Неотдавнашни изследвания доказват, че освен изброените общи свойства на флавоноидите,
кверцетинът притежава и едно уникално свойство –
на цинков йонофор. Известно е, че цинковите йони блокират репликацията на редица вируси. С това цинкът предотвратява инфектирането на останалите клетки в организма и разпространяването на заболяването. Сега е известно, че за проникването на цинковите йони в клетката съществена роля като транспортьор играе кверцетинът. Ето защо при вирусни заболявания, в т.ч. и грип, се препоръчва приемането на цинк и пресни плодове, съдържащи кверцетин. Установено е също така, че при наличие на витамин С се наблюдава синергичен ефект, т.е. по-изразено антивирусно действие.
Каротеноидите са мощни антиоксиданти, които участват активно в антирадикаловата защита на организма, предпазвайки го от развитието на широк кръг патологии, в т.ч. и онкологични. В организма бета-каротинът се превръща в ценния витамин А, който участва в редица важни биохимични процеси. За разлика от бета-каротина ликопенът не се трансформира във витамин А, но неговият антиоксидантен капацитет е около два пъти по-висок и близо сто пъти превъзхожда този на витамин Е.
Лимонинът е окислен тритерпенов дилактон, който участва във формирането на горчивината
на грейпфрута. Проявява антиоксидантно, антивирусно и антиканцерогенно действие. D-лимоненът е терпен, притежаващ противовъзпалителна, болкоуспокояваща, антивирусна и имуностимулираща активност. Доказана е и неговата подчертана липолизна активност. В растенията служи като силен репелент, с който те отблъскват различни вредители.
От витамините в грейпфрута най-високо е съдържанието
на витамин С – 45 мг/100 г (50% от дневната потребност), а от минералите на силиция – 40 мг/100 г (133%). През последните години беше натрупана огромна по обем информация, която доказва, че този елемент играе изключително важна роля за нормалното функциониране на човешкия организъм. В частност, силицият играе ключовата роля в синтеза на колагена, изграждащ кожата, сухожилията, хрущялите и костите, способства за гъвкавостта на кръвоносните съдове, участва в тяхната „интелектуална“ комуникация с мозъка, изпълнявайки неговите команди за тяхното свиване и разширяване, съгласно потребностите на организма. Наред с това силицият играе важна роля в метаболизма на основните нутриенти – въглехидратите, протеините и липидите, както и в синтеза на определени аминокиселини, ензими и хормони, т.е. в значителна степен влияе на жизнения статус на човешкия организъм. Силицият е свързан и с единия от механизмите за детоксикация на организма.
Благодарение на наличието на редица антиоксиданти грейпфрутът
има особено висока стойност на показателя ORAC
(Oxygen Radical Absorbance Capacity) – 1640 µmol TE/100 g. Изключително висока е стойността на този показател в етеричното масло на грейпфрута – 22 600 µTE/100 g. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load), характеризиращ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, има стойност -3,5, т.е. грейпфрутът е алкализираща храна.
През 1991 година д-р Дейвид Бейли от Института за здравни изследвания Лоусън (Канада) изказва вероятността за
негативен ефект при съчетание на някои цитрусови плодове с определени лекарства
През 2006 година група учени от университета в Северна Каролина (САЩ) доказват, че сокът на грейпфрут съдържа фуранокумарини, които са именно причината за подобни негативни ефекти. Няколко години по-късно екипът на д-р Дейвид Бейли посочва 17 лекарства, които не следва да се съчетават с фуранокумарините. В следващите години техният брой вече надхвърля 85. Най-страшното е, че около 43 препарата могат да доведат и до летален изход! Добре е да се знае, че фуранокумарините се задържат в организма в продължение на около 24 часа, преди да се преработят. За съжаление лекарите не винаги знаят и предупреждават пациентите за подобни опасни съчетания при предписването на дадено лекарство. Ето защо е задължително да се четат листовките на предписаните лекарства, в които почти винаги е указана опасността от едновременното консумиране на грейпфрут – плод или сок. Известни количества фуранокумарини се съдържат и в другите цитрусови плодове (особено в кората и в етеричното им масло), както и в магданоза, копъра и смокинята.
Растенията, които синтезират значителни количества фуранокумарини, ги използват за своята защита срещу вредители и по време на стрес. Най-общо взаимодействието на фуранокумарините с лекарствените средства протича по два начина: увеличаване на активността на лекарството, което е аналогично на свръхдоза, или значително понижаване на активността му, което чувствително неглижира лечебния ефект. Повишението на активността на дадено лекарство може да има за последствие главоболие, остра бъбречна недостатъчност, проблеми с дишането, отоци на ставите, вътрешни кръвоизливи, рак на млечната жлеза или дори (макар и много рядко) – внезапен летален изход. Любопитно е, че гъбата смръчкула (Morchella esculenta) – в прясно и изсушено състояние, намалява този ефект на фруктокумарините с цели 60%.
Напоследък се появиха съобщения за успешни опити, свързани с отстраняване от сока на грейпфрут на опасните фуранокумарини. А селекционерите от университета във Флорида (САЩ) успяха да създадат хибрид на грейпфрута, чиито плодове съдържат минимално количество фуранокумарини.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
