Според прогнозите на лекарите до средата на този век половината от населението на света ще има в една или друга степен късогледство. Днес, според Световната здравна организация, повече от 2 милиарда жители на Земята страдат от зрителни увреждания.
В същото време придържането към мултидисциплинарния подход в медицината (разбирането, че всичко в организма е взаимосвързано) понякога води лекарите до интересни заключения. Например някои ортопеди са убедени, че зрителното увреждане оказва значително влияние върху позицията на тялото ни в пространството, позата на главата и шията, разпределението на теглото при ходене и съответно походката, както и координацията на движенията.
В същото време нарушенията на тялото (слабост на съединителната тъкан) могат да доведат до промени във функционирането на очите.
Както е добре известно, чрез анализиране на сигналите, идващи от ретината, мозъкът дава команди на цялата опорно-двигателна система. Навеждаме се, ако по пътя има увиснал клон на дърво, прескачаме локвите, заобикаляме други препятствия и т.н. Но какво се случва, ако сигналите са размити?
Доброто зрение е изключително важно за поддържане на баланс и ефективно движение в пространството
Три сетивни системи на тялото участват в регулирането на стойката и баланса: зрението, вестибуларният апарат и проприоцепцията (сигналите от нервните рецептори – проприорецепторите – постъпват в мозъка и дават информация за позицията в пространството на мускулите, ставите и сухожилията).
Окото е един от сензорите за усещане на движение. На нивото на ретината изображението се разлага на десетки сигнални потоци, всеки от които носи информация за определен аспект от видимия свят. При работа с визуална информация се използва значителна част от мозъчните ресурси – около една трета от „оперативната памет” – и това е много!
Пестенето на енергия е един от еволюционните принципи на съществуването на живите същества. Доброто зрение позволява точна информация за света да се предава на мозъка, което значително спестява енергия за коригиране на информацията в сравнение със сигналите от другите две сензорни системи.
А сега си представете, ако една от връзките на сензорната система не работи с пълен капацитет, тогава започват естествени проблеми.
В изследвания, проведени от Университета в Сейнт Луис (САЩ), се съобщава, че пациенти с некоригирани рефракционни проблеми заемат различни неестествени позиции на главата в опит да постигнат възможно най-висока зрителна острота.
В същото време се намалява способността за поддържане на статичното и динамичното равновесие на тялото на два крака. Естествената биомеханика на ходенето страда.
Изкривените сигнали при некоригирана миопия или с астигматизъм, който надвишава физиологичната норма, създават неоптимален модел на мускулни контракции.
Мускулно-скелетната система обикновено работи неефективно, когато заемем неестествена поза. Дисбалансът на опорно-двигателния апарат и последващата неправилна работа на мускулите водят до изравняване на стъпалото.
Няма да е преувеличено да се каже, че
неестествената поза в една или друга степен оставя отпечатък върху работата на всички органи и системи на тялото
Особено ако ситуацията се задълбочава от намаляване на амортизацията на опорно-двигателния апарат в случай на нарушение на специфични функции на краката.

...